Джани Родари е голям изрод, а превода на Валери Петров—също толкова добър.

СТЪКЛЕНИТЕ ЧОВЕЦИ

Къде ли е тази страна
не знам, и не в туй е въпроса -
по—важното е, че във нея
човеците от стъкло са.

При това от стъкло най-чисто,
фино, изящно, чудесно!
Но стъклото, както се знае
е крехко и чупи се лесно.

“Внимавай!”—си казваш, но колкото
човек да си го повтаря—
чик!—стисваш ръката на някого,
и тичай да викаш стъкларя!

Но затова пък там хората—
нали са напълно прозрачни—
не могат да крият подлости
и разни планове мрачни.

Те в мозъците четат си,
без даже уста да отварят,
и само си свалят шапките,
щом искат да разговарят.

Но понякога пак си ги слагат,
понеже – и туй е е понятно -
да побъбриш с ЧОВЕК пет минутки
е винаги нещо приятно.