Има много видове животни. Също толкова видове хора – може би повече.

На фона на това голямо разнообразие (фауна – би казал Дарвин), има само два вида програмисти: добри и други.

Добрите – те просто знаят. Но това не е защотото са природни гении или нещо такова (има и такива случаи, но статистически не представляват интерес) – просто доста са се потрудили. Обикновено имат добра математическа основа (не е задължително) и голяма част от времето си прекарват в научаване на нови неща (не задължително свързани с компютри/математика – това те са го направили като малки). Интересно им е. Някой може да се чуди защо – просто такива хора са.

Другите – те просто работят някъде. Научили повърхностно няколко неща и са готови да се нарекат експерти. В погледа на обикновеният човек – това е програмиста. Но обикновеният човек, както винаги бърка – това е занятчията. При него можеш да отидеш да ти закърпи обувките, да ти подстриже косата и т.н. Не му давайте на такъв човек да направи машина за подстригване – резултата може да отреже някоя глава.

Как да различим двата вида? Ако не можете – то или не сте програмист или сте от “другите” програмисти.

Защо едните могат повече от другите? Едните наистина се интересуват/харесват това, което вършат, за “другите” това е просто платена работа.

Заплащето за работата разбира се има голямо значение, но то е пряко свързано с качеството. А като стане въпрос за качество – на “другите” им е малко трудно да разберат (обикновено казват – “нали работи”, не им пука, че е лайняно и дори те не знаят защо работи).

Предполагам във всяка сфера на живота важи същото за “добрите” и “другите”.

Както един приятел (Васко) казваше – ако човек може да свърши една работа добре, предполагам би могъл да свърши и всяка друга пак добре.

Та “другите” – били те програмисти, “некви” служители, работници и т.н. – те ще си останат “други”.

“Добрите” – те могат станат просто още по – добри (има случаи на “почти-добри” да станат “други”, но няма случай на “баш” “добър” да стане “друг”).

Какво е най-добре за “другите”? Отговора е тривиален – да отидат в “голямата корпорация”, с хубава “корпоративна култура” (тези две думи в едно изречение са страшни почти колкото нацизма). Може да ходят от едно място на друго – живота им минава така.

Какво е най-добро за “добрите”? Отговора е пак тривиален – да направят нещо сами (може и с подобни на тях, но “добрите” обикновено не са засегнати от стадният инстинкт).

Да пожелаем успех на “добрите”.

И “лека и доходна” на “другите”.