Има големи и малки лъжи.

Големите лъжи са лесни за разпонзаване, хората бързо ги разбират. Това е причината големите лъжи да са почти безопасни, погледнати глобално. Даже много често са повод за шеги.

Малките лъжи са много по – опасни. Те могат да се превърнат в “истина”, просто защото хората вярват в тях. Особено ако медиите и различни експерти ги подкрепят (срещу заплащане или проста заблуда). Затова малките лъжи трябва да бъдат спирани възможно най-рано.

Ако малката лъжа се разпространи и се превърне в “истина” това обикновено е за сметка на някаква (дори малка) истинска истина (хубава тафтология).

Хората действат по подобен начин и в много други сфери от живота си. Виждат голямото/шумното, но пропускат нещата изглеждащи малки, а когато тези малките пораснат, вече е много трудно.

За хората с малки деца – с какво ги храните?

С консервирана храна, адаптирани млека и др. опаковани и стерилни продукти? А защо? Така е полезно и правилно? Вас също са хранили така?

Може би защото рекламите казват така? Или експертите? Или лекарите?

А къде е истината? Едва ли някой ще каже публично. Това е просто бизнес – изграден върху малката лъжа, станала вече голяма.

А къде е малката лъжа в технологиите?

Като програмисти ще посочим само няколко примера.

XML

Това е фундаментално недоразумение. И пример как много големи компании с невероятни R&D “иновации” могат да създадат лайно.

XML решава по – малко проблеми, отколкото създава. Човек само трябва да погледне какви неща се появяват след него – XSL/XSLT/XPath/XQuery….

Това повече прилича на поправките в законите, които нашето народно събрание (нарочно с малки букви) приема за кърпене на калпави такива, отколко нещо жизнено.

За тези които са прочели дотук и не схващат защо не струва XML – лесен въпрос: за какво служат и нужни ли са атрибутите на елементите?

Не искаме да бъдем разбирани погрешно – идеите довели до създаване на XML са хубави, но реализацията не струва.

Java

Браво на маркетинга, pr-а и microsoft (на тях за злобата, която предизвикват спрямо себе си).

Много елементарен език, не предлагащ дори една нова идея, но за сметка на това опакован и предлаган в луксозна опаковка.

Преминал през доста метаморфози – от run anywhere/change the internet (applets)/next mobile revolution (ME edition)/and now – the best server platform.

Ние също ползваме Java понякога, но това само затвърждава мнението ни, как една малка лъжа може да се промъкне незабелязана. Сега е вече късно.

Подозираме (но не сме сигурни разбира се), че като enterprise средство за разработка cobol е по – добър.

А като хубав/добър език за програмиране, Sun по това време имат Self (но решили, че е много сложен за средният enterprise програмист).

Windows

И той е тук разбира се, но на трето място.

Леко, незабелязано, се появиха Windows 2.0, 3.1, 3.11, 95, 98, ME. Това бяха сиситеми, които не струват, но поради факта, че другите големи (Sun и IBM) разработваха “невероятни” неща по това време, успяха да се наложат на пазара.

Тук лъжа няма – прост пазарен механизъм.

Иронията тук е пълна, защоти лъжата при microsoft започва именно, когато имат хубава система – NT/2000/XP. Като ОС – ядрото е хубаво (писали сме драйвери и знаем).

Начина, по който те успяват да накарат всички производители на хардуер да продават системата им е престъпен, но това малко хора го видяха навреме.

Това са само три примера

Този списък може да стане много дълъг. Но има ли смисъл? Хората са ирационални и не се учат от грешките си (това може би е една от причините, че въпреки тъпотата си, рекламите явно действат).

Едно много хубаво обяснение на идеите зад бръмбара.

Можем да го преведем – но не си заслужава.

Обичаме да казваме (и което си е самата истина) – ние не сме писатели, а читатели.

Почитания на чукчите.

  За бръмбар::

Измина почти месец откатко тръгна бръмбара и тези дни регистрирахме нашият стотен играч.

Активността на пазарите е добра.

Наблюдава се превес на т.н. “спекуланти” (което избощто не е лоша дума) – целящи да реализират печалби от разлика в цените. Спекулантите са много полезен коректив на цената (което знаем и от фондовата борса) – затова им благодарим.

Благодарим разбира се на всички участници, надяваме се бръмбара да продължава да се популяризира.

Както вече писахме за популяризирането му разчитаме единствено на самите участници (word of the mouth) – няма да има никави реклами, обямана на линкове, SEO оптимизации и т.н.

  Новият ни проект

Отдавна се дразним на рекламите, които ни заливат и натрапват отвсякъде.

Без да сме искали им отделяме време и част от вниманието си.

В същото време не получаваме нищо в замяна (ако не се брои без/полезната информация, която някой маркетинг/creative отдел е решил да ни предтави).

Положението е много страшно в онлайн пространството. Там всяка стъпка на посетителите на даден сайт е следена под лупа чрез средства от типа на Google Analytics (има и други).

Тази информация след това бива продавана на потенциални клиенти (даже без знанието на собственика на сайта понякога – Google вече не са онази добра компания от едно време). Между другото бръмбарa не ползва никакви такива средства – единствените данни, които изследваме са стандартните логове на HTTP сървъра ни.

Ситуацията е горе долу следната – някой отнема от нашето време и внимание, следи нашите онлайн действия, изкарва пари от това, а ние не получаваме нищо.

“Хранителната верига” на една реклама е нещо от рода: Производител/Търговец(1) – Рекламна Агенция(2) – Медиа Купувач(2А) – Медиа(3) – Краен клиент(4).

От тази верига най—губещи са точка 1 и 4 (крайният клиент е най – губещ според нас).

Посредниците 2,2А,3 са основни печеливши. Затова не трябва да се учудваме, че никой не иска да наруши статуквото.

Целта на нашият проект е крайният клиент да започне да печели също (от времето, от отделеното внимание, от данните за браузването и др.).

Също така бихме искали да намалим и разходите на Производителя/Търговеца – услугата ни има за цел да печели пари точно от там :).

Основният губещ според нас ще бъдат някои популярни днес медии – от тях ще има най-голяма съпротива. Но както знаем и виждаме, традиционните медии са в упадък и се появят “нови” алтернативи – искаме, да работим с тях.

Идеята като цяло не е нова, но е слабо разпространена. Това е т.н. Attention Economy.

Интерес представлява разработката на attentiontrust.org.

Нашата услуга се базира на различен подход от горният.

Няма да разкриваме подробности, защото идеята и реализацията ни още е доста “сурова” и може да се промени много докато имаме какво да покажем.

  И малко за програмирането все пак

Все пак сме програмисти, а досега не сме писали нищо за програмиране (като цяло този блог се обновява малко рядко, но това е защото сме заети хора :)).

Отсега нататък на края на всяка статия, която се публикува в този блог, ще има и малко за програмирането.

Мислехме да пишем за модните напоследък “social network” приложения, но все пак решихме, че трябва да започнем с първият ни продукт: бръмбара.

бръмбара е разработен на Common Lisp.

Това може да се стори много странно на някои хора, но има и много логично обяснение.

По принцип ползваме и владеем доста други езици/frameworks/и т.н. (някои до съвършенство :)), ползваме ги за други проекти (когато преценим за уместно).

Но от години не сме се “кефили” така, както докато разработвахме бръмбара.

Понеже не сме големи писатели/преводачи а по – скоро читатели, ще дадем само няколко връзки към неща, които смятаме за фундаментални относно Common Lisp.

What Made Lisp Different.

Beating the Averages (четете внимателно, това е може би първото истинско приложение за електронна търговия в историята).

Lisp as an Alternative to Java (това е Питър Норвиг все пак).

Erik Naggum Quotes (прочете и биографията на човека преди да го съдите за мислите му).

И една хубава книга (свободна/безплатна) за начинаещи: Practical Common Lisp.